НОРВЕГИЯ 2026

Ставкирка от 1180 г. с драконови глави на покрива. После 24 километра под планината и платформа, надвиснала на 650 м над Aurlandsfjorden. Вечерта — най-тесният фиорд в света, 250 метра между стените.

Гайрангер с водопада Седемте сестри в отсрещната стена и Ørnevegen отгоре. После единайсетте серпентини на Тролстиген, където водопадът Stigfossen пресича самия път.

Осем моста, прескачащи от островче на островче в открития Атлантик. Storseisundbrua се извива така, че отдалеч изглежда като трамплин в морето. Разходка по Eldhusøya, там където вълните удрят.

Каменните пирамиди на 66°33′ и платото Saltfjellet, където има сняг и през август. По-късно мостовете на Efjord между островърхите Stetind и Kråkmotinden.

Стоманеният глобус на ръба на 307-метрова скала, а под него Баренцово море — следващата суша е Шпицберген. Залез в 21:54 и нощ, която не идва.

Лингенските Алпи — остри върхове до 1 833 м, които се спускат право в морето, видими от пътя без никакво отклонение. Вечерта градът отгоре, от Fjellheisen.

Мостове и тунели, прескачащи от остров на остров над океана. Målselvfossen, където сьомгата скача нагоре по 600 метра бързеи. Накрая Svolværgeita — скалата с двата рога над града.

Хенингсвер и футболното игрище между скалите и морето. Червените къщи на Hamnøy и Райне под отвесните стени. Å, където пътят свършва. После залез над Вестфиорден, от палубата.

Полярният кръг за втори път, вече на юг. Laksforsen — седемнайсетметров водопад точно на пътя, по който през август сьомгата скача нагоре. Sjøgata в Мосьоен, най-дългата дървена улица в Северна Европа.

Доврефйел на 1 009 метра — последната планина. После най-дългата долина в Норвегия, ставкирка от 1220 г. с необичайна червена кула, и олимпийската шанца в Лилехамер.

Покривът на Операта, по който се ходи — бял мрамор, който влиза право във фиорда. Ако остане половин час преди летището.